Храмът е нещо повече от дом на боговете. Това е светилище за душата. Място между световете, където светлината и тъмнината сключват мир и се съгласяват, че никой няма да управлява изцяло земята. Тъмновиолетова гора, в която човешкият дъх няма място, а само митични същества и буболечки. Пълзящи, които копаят света си в мълчание. В сърцевината на това място се издига омагьосано дърво. Листата му светят мистериозно на фона на древната, сенчеста кора, докато между тях живеят малки феи. Трансцендентален трон, от който Борей разпръсква хапливия си дъх. Студен, скъперник и все пак толкова жив. Парадокс без разрешение. Влиза в ушите ви и пука устните ви. Той подсвирква истории за зимата, но ви украсява със земи на вечна пролет. Тук няма противоречие, само чиста хармония.